Козметиката или „изкуството да украсява“

Козметиката и процедурите за разкрасяване са били част от човешкия живот още от Ледниковия период. Преди време учени са намерили при разкопки на пещера, предмети сочещи, че и по онова време хората са се грижели за себе си и са държали да изглеждат добре – открити са били червило, пръчици за удължаване на миглите и други, а за да се предпазят от студа са мажели кожата си обилно с мас.  Произхода на думата е гръцки и означава „изкуството да украсява“.

Счита се , че египтяните били първи, които издигнали женската красота в култ. Те първи използвали декоративната козметика и създали методи и терапии за постигане на вечна младост и справяне с признаците на стареене. През 1875г. бива открит папирус, датиращ 1500г. от н.е, в който били записани рецеппти за боядисване на косата, премахване на бръчките, на основата на природни методи и билки.

Несъмнено, когато говорим за козметика няма как да не споменем египетската царица Нефертити, чието име в превод означава „Идващата красота“ или „Красивата която дойде“. И с право, тя била изключително загрижена за своята красота, използвала голям набор от козметични средства като червило, руж, моливи за очи, сенки за очи, кремове създадени от антимон и сажди, ноктите на ръцете й били изрисувани с къна. Знае се, че само членове на кралската фамилия имали разрешение да боядисват ноктите си в червено. Характерна за този период е тъмната очна линия, която се правела от стрита на прах слонова кост и въглища. Тайните на гримирането и разкрасяването се пазели в дълбока тайна. Козметиката освен своя разкрасителен ефект имала лечебно действие, защото различните мазила и грим имали и предпазващо действие срещо високата температура, слънцегреене и различни насекоми.

Вижте всички наши услуги тук>>

В древна Гърция подмладяването и гримирането също било популярно и се него се занимавали и лекарите. Така се появили и първите козметолози. Според митовете богинята Афродита измислила козметичните средства и дарила хубавата Елена с козметика, и така се разпространила и сред обикновените хора. Гъркините потъмнявали миглите си като използвали стрити сажди, използвали пудра за лицето, деколтето и раменете. За да имат хубав аромат натърквали мишниците си с ментови листа, така избягвали и потенето.

Рим черпел от рецептите за красота на Египет, Индия, Гърция. Прословутите римски бани предлагали на своите посетители масажи с различни масла, които стягали кожата, овлажнявали я. Използвали широко ароматерапията. Тогава започнала и модата по изсветляване на косите за чиято цел се използвала смес от козе мляко и букова кора. Грижата за тялото била издигната в култ, зиползвали се ухаещи сапуни, парфюми и ароматни масла. Вечният град предлагал всякакви магазинчета, в които се предлагали различни продукти за красота – пудра за лице на базата на тебешир, червило от винена смес и цветна глина. Носела се миризма на зехтин и цитруси.

След падането на римската империя козметиката бележи своя временен залез, тъй като църквата преследвала всеки, който използвал козметични продукти и грижел за тялото си – тези действия се считали за греховни. От култа към красота и чистота, нямало и следа. Банята и сапуна били зачеркнати. Красотата  се завръща с Кръстоносните походи, когато рицарите донесли от арабския свят вода с розови листенца, която се използвала за измиване на тялото и лицето. Първата средновековна книга, посветена на козметиката е на Хенри Мондвил от 1306 год. Той приписвал на ароматите лечебни свойства и се счита за основоположник на така популярната днес ароматерапия.

Ренесанса възкрасил козметика, но до толкова, че тя да бъде използвана с декоративна цел. Пудрата станала неизменна част от ежедневието, на мода били бледите кожи както за мъжете, така и за жените. Тя била толкова токсична, че често водела и до бързо остаряване на кожата и дори смърт, в състава се включвало олово, тебешир и арсен. Червило слагали само леките жени. През 18в. в Англия парламента издал закон срещу козметичните средства. Жените използващи козметика се наказвали строго, а браковете с такива, разтрогвани. Това не попречило рецептите за красота да се разпространяват от уста на уста, от поколение на поколение.

През 1779г. във Франция Кралското медицинско дружество започнало да изисква тестване на всички козметични продукти. Наполеон Бонапарт се считал за основоположник на хигиенните навици на французите. Той издал декрет за производство на парфюми и сапун и така започнали да се строят първите фабрики за козметика. Чистота на тялото било признак на аристократизъм. Постепенно бледоликият тен на лицето бива изместен от златистия загар, и почивките край морския бряг добили голяма популярност. Началото на 19в. носи на жените първата спирала за мигли, на базата на туш и вазелин. Първият блясък за устни бил създаден през 20-те години. През 1930 година се появили първите продукти за тен, а няколко години по-късно и водоустойчивата спирала. Цветният лак за нокти такъв, какъвто го познаваме днес, се родил през 1932 г. в САЩ.